Е, сега вече знам какво значи да “те е срам да погледнеш някого в очите”….или по-точно в Окото.
Да, това е окото, което цяла София и жителите на по-големите български градове “гледаха и не вярваха на очите си”. Някои свенливо извръщаха глави, други само се подсмихваха злорадо, а трети без задръжки сочеха и обсъждаха рекламното пано.
Тук идва моментът, в който всеки млад човек, изучаващ реклама вече четвърта година, ще си зададе елементарния въпрос: “Добра ли е тази реклама?”. И ще последва баналният отговор: “Зависи от гледната точка!”. И наистина – от гледна точка на бизнеса – рекламата определено е добра, защото си върши работата. А каква и е работата? Ами да предизвика внимание. А тази със сигурност не страда от липса на такова.
Освен да разбуни пуританските духове, тази реклама подложи на изпитание и човешкото подсъзнание. Някои ще кажат, че асоциацията е прекалено ясно и вулгарно зададена. И аз мислех така, докато една моя близка приятелка не ме разубеди в обратното. Тя откровено и невинно ме попита защо съм решила да снимам точно този билборд с това “странно обърнато на опаки око”. Е, тогава се убедих, че човешкото съзнание е по-непридвидимо, отколкото си мислим, и, че една подобна реклама би повлияла точно на търсената аудитория, която, разбира се, изключва деца. За съжаление, не мога да кажа, че съвременните деца са толкова невинни, колкото съм била аз самата на тяхна възраст. The point is че ако едно невинно дете види тази фотография, тя няма да му навреди или направи някакво впечатление, за разлика от друго дете, което е попадало на списания с оскъдно облечени мацки или неподходящи за него клипчета в нета.
Истината е, че всичко това е един затворен кръговрат и няма как да предпазим децата, които волно или не са ставали свидетели на какво ли не по телевизията и интернет, и то преди 20.00 вечерта.
И въпреки всичко, трябва да им се признае, че определено предизвикаха внимание… и то толкова силно, че един от рекламните билборди беше яростно разкъсан от недоволен гражданин…
Последни коментари